СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор на издателя
Из Акашовата Летопис
Нашите атлантически прадеди
Преминаване от четвъртата в петата коренна раса
Лемурийската раса
Разделянето на половете
Последните времена преди разделянето на половете
Хиперборейската и Полярната епоха
Начало на настоящата Земя
Отделянето на Луната
Някои необходими междинни забележки
За произхода на Земята
Земята и нейното бъдеще
Животът на Сатурн
Животът на Слънцето
Животът върху Луната
Животът на Земята
Четиричленният земен човек
Отговори на зададени въпроси
Предразсъдъци от мнима наука
ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ, 1939 г.
В отговор на многократно изказано желание издаваме под формата на книга тези статии на Рудолф Щайнер, които бяха издадени за първи път през 1904 година.
Те бяха написани за списанието "Луцифер-Гнозис", което отначало излизаше месечно, а след това на по-големи интервали. Чрез това се обяснява честото връщане назад и указание върху казаното по-рано. Обаче повторенията са особено благотворни за изучаването на Духовната Наука.
Някой може да почувствува объркване от фактa, че наред с новата, приспособена за западния свят терминология, се споменава също и такава, която е взета от източния езотеризъм. Тази последна терминология беше станала популярна в Европа чрез литературата на Теософското Общество по времето на прехода от XIX към XX-то столетие. Екзотичните термини бяха се запечатали в паметта на хората; по-тънките нюанси, които източният човек свързва с тях, останаха все пак скрити за европееца.
Адаптирането на нашия приспособен към сетивното възприятие език за изразяването на по-фините духовни понятия и към конкретно изобразяване на свръхсетивното беше нещо, върху което Рудолф Щайнер беше работил постоянно. При описание действието на Йерархиите той използва за целта общоприетата християнска терминология.
Това, което тук в "Акашовата Летопис" е изложено в един сбит обзор, намира своето продължение в книгите Теософия. Въведение в свръхсетивното познание и мисията на човека и Въведение в Тайната Наука.
Списанието не можа да бъде продължено поради прекомерната заетост на Рудолф Щайнер в изнасянето на лекции и в други дейности. Наред с резултатите на духовното изследването, то съдържа много статии, в които Рудолф Щайнер дискутира с естествено-научното мислене на съвременността.
Списанието се посвещаваше също на това, да дава отговори на въпроси, които бяха поставени от страна на читателите. От тези отговори тук предаваме такива, отнасящи се за човечеството на Атлантида и за Духовната Наука.
Който би искал да му стане ясен начинът, по който става четенето в Акашовата Летопис, той естествено трябва да се посвети на задълбочено изучаване на Антропософията.
Наред с гореспоменатите книги за напреднало изучаване на Духовната Наука обръщаме вниманието на читателите върху езотеричните съзерцания относно "Окултно четене и окултно чуване" и върху токущо излезлия 3-ти том от серията "Духовни Същества и техните действия", който днес представлява особен голям интерес: "Историческа необходимост и свобода. Съдбоносни влияния от света на мъртвите ".
Мария Щайнер
 |
Page 1 of 1 |
| Хрониката Акаша | |
| Author | Message |
|---|---|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314 
|
  Хрониката Акаша |
| Mon Jan 28, 2008 10:51 am |   |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
ИЗ АКАШОВАТА ЛЕТОПИС
Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко изминали хилядолетия. Онова, което археологията, палеонтологията и геологията могат да ни научат, е много ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също несигурността на всичко това, което е изградено върху външни данни и доказателства. Нека само помислим, как се променя картината за едни или други събития или хора, намиращи се не толкова далеч от нас в миналото, когато бъдат намерени нови исторически документи.
Достатъчно е само да се сравнят описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо, за да се убедим на каква несигурна почва се стои в това отношение. Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, е подвластно на времето. Освен това времето разрушава онова, което е възникнало във времето. От друга страна официалната история е зависима от онова, което е било запазено във времето. Никой не може да каже, дали същественото е останало запазено, когато се задоволява само с външните документи. Всичко, което се ражда във времето, има своя произход във вечното. Само че вечното не е достъпно за сетивното възприятие. Въпреки това за човека са открити пътищата за възприемане на вечното. Той може да развие дремещите в него сили така, че да може да познае това вечно. В книгата Как се постигат познания за висшите светове, са посочени пътища за такова развитие. Настоящите очерци ще покажат също, че на определена висока степен на неговата познавателна способност човекът може да проникне също до вечното начало на преходните във времето неща. Човек разширява своята познавателна способност до такава степен, ако той престава да бъде ограничен по отношение на познанието на миналото от външните документи. Тогава той може да вижда това, което не е сетивно възприемаемо при събитията, тази част от тях, която времето не може да разруши. От преходната история той преминава към една непреходна история. Но тази история е написана с други букви, различни от обикновените. В Гнозиса и в Антропософията тя се нарича "Акашовата летопис". На нашия език можем да дадем само една слаба представа за тази летопис. Защото нашият език съответства на сетивния свят. И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят. Ето защо на един непосветен, който не може още да се убеди в действителността на един отделен духовен свят чрез собствена опитност, лесно може да му се стори, че посветеният е един фантазьор, ако не и нещо по-лошо. Last edited by Ich on Fri Sep 05, 2008 10:18 pm; edited 1 time in total |
| Tue Jan 29, 2008 10:21 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
Re: ИЗ АКАШОВАТА ЛЕТОПИС
Който е добил способността да възприема в духовния свят, той узнава оттам миналите процеси и събития в техния вечен характер. Те стоят пред него не както мъртвите исторически данни, а се разкриват изпълнени с живот. В определен смисъл, онова, което се е случило някога, се разиграва пред него.
Тази, които са посветени в четенето на една такава жива писменост, могат да надникнат с погледа си в едно много по-далечно минало отколкото онова, което описва официалната история; и те могат също - изхождайки от непосредствено духовно възприятие - да опишат по един много по-сигурен начин нещата, за които съобщава историята, отколкото е възможно на нея. За да предотвратим една възможна грешка, трябва да кажем тук, че също и духовното виждане не е защитено от допускане на неточности. Това виждане също може да допусне грешки, може да види нещата неточно, криво, изопачено. Също и в тази област никой човек не е свободен от грешки; колкото и високо той да се е издигнал. Ето защо не трябва да се подхожда с отхвърляне, когато съобщения, произхождащи от такива духовни източници, не винаги изцяло се съгласуват помежду си. Обаче тук сигурността на наблюдението е все пак далече по-голяма, отколкото във външния сетивен свят. И това, което различни посветени могат да съобщят върху историята и предисторията, ще съвпада по същество. Такава история и предистория наистина съществува във всички окултни школи. И тук царува от хилядолетия такова съвпадение, че с него не може да се сравни съгласуваността между официалните историци даже и по отношение само на едно столетие. Посветените описват във всички времена и всички места по същество едно и също нещо. След тези предварителни забележки ще приведем тук няколко глави от Акашовата Хроника. В началото ще бъде направено описание на онези събития, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент. Тази част на земното кълбо някога е била суша. Почвата на тази суша образува днес дъното на Атлантическия океан. Платон разказва за последния остатък на тази суша, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. В „Историята на Атлантида и изгубената Лемурия” от Скот-Елиот (“The Story of Atlantis and Lost Lemuria” by W. Scott-Elliot) читателят може да прочете, че дъното на Атлантическия океан е било някога континент, че в течение на около милион години той е бил арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и факта, че последните остатъци на този континент са потънали в 10 хилядолетие преди Р. Хр. Тук ще приведем информация, която ще допълни казаното в гореспоменатата книга. Докато там се описва повече външната страна, външните процеси при тези наши атлантски предшественици, тук ще бъдат отбелязани някои подробности относно техния душевен характер и вътрешната природа на условията, при които те са живели. Следователно читателят ще трябва да се пренесе мислено в миналото в една епоха, която се намира около 10 000 години зад нас и която е продължила много хилядолетия. Обаче това, което е описано тук, не се е разиграло само върху залетия от водите на Атлантическия океан континент, но също и върху съседните области на днешните Азия, Африка, Европа и Америка. И това, което е станало по-късно в тези области, се е развило от онази по-ранна култура. Днес аз още съм задължен да спазвам мълчание относно източниците на съобщенията, които ще направя тук. Който въобще знае нещо върху тези източници, ще разбере, защо това трябва да бъде така. Обаче могат да настъпят събития, които много скоро ще позволят да говорим също и в тази насока. Колко от познанията, които са скрити в Антропософското течение, ще могат да бъдат постепенно съобщени, това зависи напълно от отношението на нашите съвременници. Следва първата от статиите, които ще бъдат приведени тук. Last edited by Ich on Fri Sep 05, 2008 10:16 pm; edited 1 time in total |
| Fri Feb 08, 2008 11:00 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
АТЛАНТСКИТЕ НИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ Нашите атлантски предшественици се различаваха от съвременния човек повече, отколкото може да си представи човек, чието познание се придържа изцяло към света на сетивата. Тази разлика се простира не само върху външността, но също и върху духовните способности. Техните познания, техните технически умения, както и цялата тяхна култура беше различна от това, което може да се наблюдава днес. Ако се върнем в миналото в първите времена на атлантското човечество, ние ще намерим една духовна способност, която се различава твърде много от нашата. Логическото мислене, способността за изчислително комбиниране, върху които почива всичко, което се произвежда днес, са липсвали абсолютно при първите атлантци. В замяна на това те имаха една високо развита памет. Тази памет беше една от техните най-изпъкващи духовни способности. Например, те не изчисляваха, както правим ние, чрез усвояването и прилагането на определени правила. През атлантските времена "таблицата на умножението" беше нещо съвършено непознато. Никой не запечатваше в своя ум, че 3х4 прави 12. За да се справи в случай, когато трябваше да направи едно такова пресмятане, човек можеше да се справи, защото той помнеше същи или подобни ситуации. Той си спомняше, как е било при предишните случаи. Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развива една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота. В сравнение с атлантиеца съвременният човек притежава логическо мислене, способността да комбинира, с които го превъзхожда. В замяна на това обаче паметта му е отслабнала. Сега хората мислят в понятия; атлантиецът мислеше в образи. Когато пред неговата душа изникваше образ, той си спомняше за толкова много подобни образи, които е бил изживял. Според това той насочваше своето съждение. Ето защо в онези времена всяко обучение беше различно от това в по-късни времена. То не беше разчетено така, че да въоръжи детето с правила, да заостри неговия ум. Вместо това животът му беше представен в нагледни образи, така че по-късно то можеше да си спомни за колкото е възможно повече неща, когато трябваше да действа в едни или други условия. Когато детето израстваше и излизаше в живота, при всичко, което трябваше да върши, то си спомняше, че нещо подобно му е било представено през време на неговото обучение. То най-добре се справяше, когато новият случай беше подобен на някой такъв, който беше вече видяло. При съвършено нови условия атлантиецът беше винаги принуден да разчита на експеримента, докато на съвременния човек много неща са му спестени в това отношение, защото той е въоръжен с правила. Той може да прилага тези правила също и в случаи, които още не е срещал. Атлантската система на обучение придаваше на целия живот нещо еднообразно. В течение на много дълги периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин. Прецизната памет не позволяваше да се развие нищо, което да прилича макар и отдалечено на бързината на нашия днешен прогрес. Хората вършеха онова, което винаги са "виждали" по-рано. Те не измисляха, а си спомняха. Авторитет беше не този, който беше учил много, а който беше преживял много и поради това можеше да си спомня за много неща. През време на Атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава върху някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст. Хората имаха доверие само на онзи, който можеше да погледне назад на основата на един дълъг опит. Last edited by Ich on Thu Jul 31, 2008 4:08 am; edited 2 times in total |
| Tue Feb 12, 2008 11:49 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
АТЛАНТСКИТЕ НИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ� Казаното тук не важи за посветените и техните школи. Защото по степента на тяхното развитие те изпреварват тяхната епоха. И за приемането в такива школи решава не възрастта, а обстоятелството, дали този, който трябва да бъде приет, е добил в своите минали прераждания способностите, които му позволяват да приеме една по-висша мъдрост. Доверието, което се оказваше на посветените и на техните представители през време на Атлантската епоха, се основаваше не на богатството на техния личен опит, а на античността на тяхната мъдрост. При посветения личността престава да има значение. Той стои изцяло в служба на вечната мъдрост. Ето защо за него също не важат характерните особености на определен исторически период. Докато логическата мислителна способност липсваше на атлантците (особено на първите атлантци), чрез тяхната високо развита памет те притежаваха нещо, което придаваше особен характер на всички техни действия. Обаче със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности. Паметта стои по-близо до по-дълбоката природна основа на човека, отколкото мисловната способност и във връзка с нея бяха развити други способности, които бяха също по-близки на онези на по-нисшите природни същества, отколкото съвременните човешки способности. Така например атлантците можаха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се използува като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците знаеха, как да поставят семенната сила на живите същества в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим една представа за това, за което става дума тук, чрез следното. Нека да помислим за едно житно зърно. В него дреме една сила. Тази сила прави, щото от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди тази намираща се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в земята и да остави на природните сили да произведат “събуждането”. Атлантецът можеше още и нещо друго. Той знаеше, как да направи, за да превърне силата на един куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от един куп каменни въглища в една такава енергия. През време на Атлантската епоха растенията се отглеждаха не само за да бъдат използувани като хранителни средства, но също и за да поставят дремещите в тях сили в служба на съобщенията, търговията и индустрията. Както ние имаме устройствата да превърнем дремещата в каменните въглища енергия в двигателната сила на нашите превозни средства, така и атлантците имаха механизми, с които те "изгаряха" - така да се каже - растителните семена и с помощта на които жизнената им сила се превръщаше в технически използваема сила. Така бяха привеждани в движение летящите на не голяма височина над земята превозни средства. Тези превозни средства се движеха на една височина, която беше по-малка от височината на планините от Атлантската епоха и имаха механизми за управление, чрез които можеха да се издигат над тези планини. |
| Tue Feb 26, 2008 3:14 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
Условията на древна Атлантида
Трябва да си представим, че с напредването на времето всички условия на нашата Земя са се изменили твърде съществено. Гореспоменатите превозни средства на атлантците биха били напълно неизползуваеми в наше време. Тяхната използваемост почиваше на това, че в онова време въздушната обвивка, която обгръщаше Земята, беше много по-гъста отколкото днес. Дали според днешните научни понятия хората биха могли да си представят една такава гъстота на въздуха, това не трябва да ни занимава тук. Науката и логическото мислене поради самата тяхна същност никога няма да бъдат в състояние да решат правилно какво е възможно или не. Те имат за задача да обяснят само това, което се установява чрез опита и наблюдението. А гореспоменатата гъстота на въздуха е за окултния опит така сигурно установена, както може да бъде сигурно установен днес един сетивно възприемаем факт.
Също така сигурно установен обаче е може би необяснимия за днешната физика и химия факт, че през време на Атлантската епоха водата по цялата повърхност на Земята беше много по-рядка, отколкото е днес. И благодарение на тази тънкост, на тази рядкост атлантците можеха да насочват чрез използуваната от тях сила на семената по такъв начин водата, че тя да служи на технически цели, които днес са невъзможни. Чрез сгъстяването на водата е станало невъзможно тя да бъде движена и направлявана по такъв изкусен начин, както това е било възможно през онези времена. От това би трябвало да е достатъчно ясно, че цивилизацията на Атлантската епоха е била коренно различна от нашата. И също така става разбираемо, че и физическата природа на един атлантиец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше една вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Това беше така, защото атлантецът можеше съзнателно да използва своите физически сили по съвсем различен начин от днешния човек. Той разполагаше така да се каже със средства да увеличава физическите сили в самия себе си, когато се нуждаеше от тях за извършване на своите действия. Ние можем да си съставим правилна представа за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха съвършено други представи за умората и изразходването на силите в сравнение със съвременните хора. Едно атлантско селище – както трябва да е ясно от всичко описано – беше по своето естество съвършенно различен от един съвременен град. За разлика от него в едно тогавашно селище всичко беше още във връзка с природата. Ние получаваме само един слаб образ за това, когато казваме: в първите времена на Атлантида – до около средата на третата подраса - едно селище приличаше на градина, в която къщите бяха изградени от дървета, клоните на които бяха увити едни в други по изкусен начин. Това, което човешката ръка изработваше в онези времена, израстваше така да се каже от природата. И самият човек се чувствуваше напълно сроден с природата. Ето защо и общественото чувство също беше съвършено различно от днешното. Все пак природата е обща за всички хора. И това, което атлантецът изграждаше на основата на природата, той го считаше за обществена собственост, така както днешният човек мисли за естествено да счита за негова частна собственост онова, което неговата изобретателност, неговият ум изработва. |
| Fri Mar 07, 2008 10:52 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
различните степени на развитие Който се запознае внимателно с идеята, че атлантците са били надарени с такива духовни и физически сили и способности, каквито описахме, ще разбeрe също, че в още по-древни времена човечеството представлява един образ, който напомня съвсем малко за това човечество, което сме свикнали да виждаме днес. И не само хората, но също и заобикалящата природа се е изменила изключително много в течение на времената. Формите на растенията и животните са станали други. Цялата земна природа е минала през преобразования. Населявани по-рано области на Земята са били разрушени; други са възникнали. Предшествениците на атлантците са обитавали една изчезнала част от сушата, основната част на която се е намирала на юг от днешна Азия. В теософските писания те се наричат лемурийци. След като бяха минали през различни степени на развитие, по-голямата част от тях премина в упадък. Те станаха атрофирани човеци, чиито потомци и днес още населяват определени части на Земята като така наречени диви племена. Само една малка част от лемурийското човечество беше способна да се развива по-нататък. От нея се образуваха атлантците. Също и по-късно стана нещо подобно. По-голямата част от населението на Атлантида премина в упадък и само от една малка част от него произхождат така наречените арийци, към които принадлежи нашето днешно културно човечество. Според наименованията, дадени от духовната наука, лемурийците, атлантците и арийците са коренни раси на човечеството. Ако си представим две такива коренни раси предхождащи лемурийците и две следващи арийците в бъдеще, получаваме всичко 7 коренни раси. Винаги една произхожда от друга по начина, както бе посочено по-горе относно лемурийците, атлантците и арийците. И всяка коренна раса има физически и духовни качества, които са доста различни от тези на предхождащата. Докато например атлантците доведоха до особено високо развитие паметта и всичко, което е свързано с нея, в настоящето арийците имат задачата да развият мислителната способност и всичко, свързано с нея. Но също и във всяка коренна раса трябва да бъдат преминати различни степени. А тези степени са винаги 7 на брой. В началото на периода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират така да се каже в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая преминават в упадък. Следователно населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси. Само че не трябва да си представяме това така, като че една подраса изчезва веднага, когато се развива една нова. Всяка една от тях може да се запази още дълго време, когато наред с нея се развиват други подраси. Така на Земята винаги живеят едни до други населения, които се намират на различни степени на развитие. |
| Thu Mar 13, 2008 9:31 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
I атлантска подраса
ПЪРВАТА подраса на атлантците се разви от една много напреднала и способна да се развива част на лемурийците. При лемурийците способността за помнене се появи едва в нейните най-първи наченки и то само в последния период на тяхното развитие. Трябва да си представим, че въпреки че един лемуриец можеше да си образува представи за това, което изживяваше, той не беше в състояние да запази тези идеи. Той веднага забравяше онова, което си беше представил. Но фактът, че въпреки това живееше в определена култура, например имаше оръдия на труда, правеше строежи и т. н., това той дължеше не на своя собствена способност да образува план, концепция, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна. Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а един инстинкт от друго естество.
В теософските писания първата подраса на атлантците е наречена Рмоахали. Паметта на тази подраса беше насочена предимно върху ярки, живи впечатления на сетивата. Цветовете, които окото виждаше, тоновете, които ухото чуваше, действуваха след това продължително време в душата. Това са изрази във факта, че Рмоахалите развиха чувствата, които техните лемурийски прадеди още не познаваха. Например привързаността към това, което е било изживяно в миналото, принадлежи към тези чувства. С развитието на паметта беше свързано също това на говора. Докато човекът не запазваше още в себе си миналото, не можеше също да става съобщаване на изживяното чрез говора. И понеже през последния период на Лемурия се появиха първите наченки на паметта, тогава също можа да бъде поставено началото на способността да се назовава видяното и чутото. Само хора, които имат способността за запомняне, могат да използуват едно име, което е дадено на нещо. Ето защо Атлантската епоха е също онази, в която говорът намери своето развитие. Чрез говора беше създадена една връзка между човешката душа и нещата, намиращи се вън от човека. Човекът роди говорното слово вътре в себе си; и това говорно слово беше свързано с обектите на външния свят. Възникна също така една нова връзка между хората чрез общуването посредством говора. Вярно е, че всичко това беше при Рмоахалите в една още младенческа форма, обаче все пак това ги отличаваше значително от техните лемурийски прадеди. Душевните сили на тези първи атлантци имаха все още нещо от рода на природните сили. Тези човеци бяха още така да се каже сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото техните следовници. Техните душевни сили бяха повече свързани с природните сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и говорното слово, което те създаваха, имаше нещо общо с природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше една власт над нещата, а също и над техните себеподобни. Словото на Рмоахалите имаше не само значение, но и сила. Когато се говори за една магическа сила на думите, тогава се загатва за нещо, което за тези хора беше далече по-действително, отколкото за хората от съвременността. Когато човекът Рмоахал произнасяше една дума, тя развиваше една сила подобна на самия предмет, който обозначаваше. На това се основа фактът, че думите от това време имаха лечебна сила, че те действуваха благоприятно върху растежа на растенията, можеха да опитомяват животните и още други подобни действия. Всичко това намаля все повече и повече по сила при по-късните подраси на Атлантида. Бихме могли да кажем, че първоначалната пълнота на силите, подобни на тези на природните, постепенно беше загубена. Хората от расата на Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили като един дар на могъщата природа и тяхното отношение към природата носеше един религиозен характер. Особено говорът имаше за тях нещо свещено. И невъзможна беше една злоупотреба с определени звуци, в които се криеше една особена сила. Всеки човек чувствуваше, че такава злоупотреба би му донесла огромна вреда. Добрата магическа сила на подобни думи би се превърнала в нещо противоположно; това, което използувано по правилен начин би донесло благодат, приложено по престъпен начин би донесло огромна вреда на причинителя. В определена невинност на чувството Рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си, отколкото на действуващата в тях божествена природа. |
| Sat Jul 12, 2008 3:03 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
II атлантска подраса
Това се промени при ВТОРАТА подраса /така наречените народи Тлаватли/. Хората на тази подраса започнаха да чувствуват тяхната лична стойност. Честолюбието, което при Рмоахалите беше едно непознато качество, започна да се проявява при тях. Споменът се пренесе в определен смисъл върху схващането на съвместния живот. Който можеше да погледне назад върху определени дела, изискваше от своите себеподобни признание за това. Той изискваше неговите произведения да бъдат запазени в спомена. И върху основата на тази памет група от свързани помежду си хора избираше един за свой ръководител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се паметта, споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това после при отделните племена произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ на прадедите. Този култ се предаде по-нататък в много по-късни времена и прие най-различни форми. При Рмоахалите все още човекът беше оценяван само дотолкова, доколкото в даден момент той можеше да предизвика уважение чрез своите сили. Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през минали дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше така да се каже да извика в спомена старите дела чрез нови. Извършеното като такова някога нямаше вече собствена стойност. Едва втората подраса разглеждаше личните качества на един човек така, че при оценката на тези качества вземаше под внимание неговия минал живот.
Едно друго последствие на паметовата способност за съвместния живот на хората беше фактът, че се образуваха групи от хора, които бяха свързани чрез спомена за общи дела. По-рано образуването на такива групи беше изцяло обусловено от природните сили, от общия произход. Човекът не прибавяше чрез своите собствени дела нищо към това, което природата беше направила от него. Сега една силна личност събираше известен брой хора за едно общо предприятие и споменът за това общо дело образуваше обществената група. |
| Thu Jul 31, 2008 4:05 am | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
III атлантска подраса
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едва в III подраса - при Толтеките. Ето защо хората на тази раса се явяват първите основатели на това, което може да се нарече държава. И ръководството, управлението на тези общности, на тази държава се предаваше от едно поколение към следващо. Това, което по-рано живееше само в паметта на съвременниците, се предаваше сега от бащата на сина. Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за цялата потомствена линия. Потомците ценяха онова, което прадедът беше извършил. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха силата да предават своите дарби и способности на потомците.
Възпитанието беше организирано така, че да насочва живота чрез нагледни образи. А ефективността на това възпитание почиваше на личната сила, която се излъчваше от възпитателя. Той не развиваше умствената способност, а способности, които имаха повече инстинктивен характер. Чрез една такава система на възпитание способностите на бащата се предаваха в повечето случаи на сина. При такива условия при третата подраса личният опит придоби все по-голямо значение. Когато една група хора се отделяше от друга за основаването на нова общност, тя донасяше със себе си живия спомен за това, което беше изживяла на предишното място. Обаче същевременно в този спомен имаше нещо, което не я удовлетворяваше, в което тя не се чувстваше добре. Поради това тя търсеше нещо ново. И така с всяко подобно ново основаване условията се подобряваха. И беше нещо естествено да се подражава на по-доброто. Това са фактите, обясняващи образуването на процъфтяващите общности (държави) през времето на третата подраса, които се описват в теософската литература. Личните опитности, които се придобиваха, намираха подкрепа от страна на онези, които бяха посветени във вечните закони на духовното развитие. Самите могъщи владетели бяха посветени, за да могат личните способности да получат пълна подкрепа. Чрез своето лично усърдие и чрез своите лични способности човек постепенно се подготвяше за посвещение. Той трябваше да развие своите сили постепенно започвайки от долу нагоре, за да може да получи след това озарението отгоре. Така се появиха посветените царе и ръководители на народите в Атлантида. В техните ръце имаше огромна власт; изключително беше и уважението, което им се оказваше. Обаче в този факт се криеше също и причината за упадък и разложение. Развитието на паметовата способност доведе до пълновластието на личността. Човекът искаше да представлява нещо чрез това свое пълновластие. И колкото по-голяма беше властта, толкова повече искаше той да я използува за себе си. Честолюбието, което се разви, се превърна в изключителен егоизъм. И с това възникна възможността за злоупотребата със силите. Когато се помисли, какво можеха атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба неизбежно щеше да има колосални последствия. Една огромна власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие. |
| Sat Dec 27, 2008 12:27 am | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
IV атлантска подраса Това се осъществи в максимална степен от ЧЕТВЪРТАТА подраса /пра-Туранците/. Принадлежащите на тази раса хора, които бяха обучени във владеенето на гореспоменатите сили, ги използуваха по всевъзможни начини, за да задоволяват своите собствени користни желания и алчност. Обаче използувани по този начин, тези сили взаимно се разрушават действайки едни върху други. Това е също, както когато краката на човека биха се движили упорито напред, докато горната част на тялото би се стремяла да върви назад. Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека започна да се развива една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше способността за мислене, силата на мисълта. Логическото мислене действува въздържащо върху егоистичните лични желания. Р. Щайнер |
| Fri Sep 25, 2009 7:31 am | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
V атлантска подраса Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при ПЕТАТА подраса /пра-Семитите/. Хората започнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да сравняват различните преживявания. И горещите желания бяха регулирани според тази разсъдъчна способност, въобще всяко едно желание. Хората започнаха да смятат, да комбинират чрез развитата разсъдъчна способност. Те се научиха да работят в мисли. Ако по-рано се отдаваха на всяко едно желание, сега те първо се питат, дали мисълта може също да одобри желанието. Ако хората на четвъртата подраса се нахвърляха диво в задоволяването на техните желания, тези на петата подраса започнаха да се вслушват в един вътрешен глас. А този вътрешен глас действува задържащо върху желанията, макар и да не може да унищожи претенциите на егоистичната личност. Така петата подраса постави подтика за действие във вътрешността на човека. Човекът иска да урежда в тази своя вътрешност сам това, какво да върши или да изостави. Обаче това, което бе придобито във вътрешността като способност на мисленето, доведе до изгубването на властта над природните сили. С това комбиниращо мислене той можеше да покорява само силите на минералния свят, но не и жизнената сила. Следователно петата подраса разви мисленето за сметка на властта над жизнената сила. Но именно благодарение на това той създаде зародиша за по-нататъшното развитие на човечеството. Колкото и да се засилваха сега усещането за личността, себелюбието и дори егоизмът, чистото мислене, работещо напълно във вътрешността на човека и не можещо вече да заповядва непосредствено на природата, не е било в състояние вече да причини такива унищожителни действия, както силите, с които човекът беше злоупотребил по-рано. От тази пета подраса бе избрана най-надарената част, която надживя упадъка на четвъртата (Атлантската) коренна раса и образува зародиша на петата, Арийската (Следатлантската) раса, която има задача да развие напълно мислителната сила и всичко, което е свързано с нея. Р. Щайнер |
| Sat Oct 31, 2009 6:47 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
VI атлантска подраса Хората от ШЕСТАТА подраса /Акадийцитe/ развиха още повече мислителната сила, отколкото петата. Те се различаваха от така наречените пра-Семити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до приложение в един по-широк смисъл. По-горе бе посочено, че макар развитието на мислителната сила не позволяваше претенциите на егоистичната личност да стигнат до унищожителни действия, които бяха възможни при по-предните раси, тези претенции не бяха унищожени чрез нея. Пра-Семитите уреждаха техните лични отношения така, както им посказваше тяхната мислителна способност. На мястото на простите желания и похоти се яви остроумието. Настъпиха други условия и отношения на живота. Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят като свой водач този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да погледне назад към един живот богат на спомени, сега такава роля бе призната на умния. И ако по-рано беше ръководещо това, което беше свързано с един добър спомен, сега като най-добро се считаше това, което беше най-убедително за мисълта. По-рано под влиянието на паметта хората се придържаха към даден обичай до тогава, докато той се окажеше вече недостатъчен, незадоволителен и тогава в такъв случай се получаваше от само себе си, че да въведе едно новаторство съумяваше онзи, който беше в състояние да помогне за решаването на проблема. Под въздействието на мислителната способност се разви една жажда за новаторство и промени. Р. Щайнер |
| Tue Nov 03, 2009 4:33 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
Re: VI атлантска подраса Всеки искаше да осъществи това, което му подсказваше неговият ум. Ето защо в петата подраса започнаха да се явяват неспокойни състояния, които в шестата доведоха до там, че се почувства необходимостта своенравното мислене на отделния човек да бъде поставено под общи закони. Разцветът на държавите на третата подраса почиваше на това, че общите спомени произвеждаха ред и хармония. В шестата подраса този ред трябваше да бъде произведен чрез измислени закони. Така в тази шеста подраса трябва да търсим произхода на правните и законните разпореждания. През време на третата подраса отделянето на една група хора ставаше само тогава, когато така да се каже тя беше изтласквана от общността, в резултат на това, че спомените създаваха неблагоприятни условия за нея. В шестата подраса това се промени съществено. Изобретателната мисловна сила търсеше новото като такова, тя подбуждаше към предприятия и нови основания. Ето защо Акадийците бяха един народ, изпитващ радост да предприемат нещо ново, да колонизират. Особено търговията трябваше да подхранва новоразвиващата се мислителна и разсъдъчна способност. Р. Щайнер |
| Tue Nov 03, 2009 4:34 pm | |
|
|
|
Ich Учасник
Joined: 14 Jun 2007 Posts: 314
|
VII атлантска подраса При СЕДМАТА подраса /Монголите/ също продължи да се развива мислителната способност. Обаче у нея бяха останали качества на предидущите раси, и особено на четвъртата подраса, в много по-голям размер, отколкото при петата и шестата. Те останаха верни на склонността към спомнянето. И така те стигнаха до убеждението, че най-древното е и най-умното, онова, което може да отстоява себе си най-добре пред мисловната способност. Наистина, те също изгубиха властта над жизнените сили; обаче това, което се разви в тях като сила на мисълта, притежаваше в някаква степен природната мощ на жизнената сила. Вярно е, че те бяха изгубили властта над живота, обаче никога не загубиха непосредствената наивна вяра в тази власт. За тях тази власт беше станала техен Бог, по поръчението на който те вършеха всичко, което считаха за правилно. Така за техните съседни народи те изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила; и те самите й се отдаваха със сляпо доверие. Техните потомци в Азия и в някои европейски области проявиха и още проявяват в значителна степен тази особеност. Заложената в хората мисловна способност можа да достигне в развитието си пълен расцвет едва тогава, когато тя получи един нов подтик в петата (Следатлантска) коренна раса. Четвъртата (Атлантската) коренна раса можеше да постави тази способност само в служба на това, което беше възпитано в нея чрез дарбата на паметта. Едва петата (Следатлантска) коренна раса достигна до такива форми на живота, за които способността на мисленето стана необходим инструмент. Р. Щайнер |
| Sun Nov 08, 2009 5:09 pm | |
|
|
| |
Page 1 of 1 |
| You cannot post new topics in this forum You cannot reply to topics in this forum You cannot edit your posts in this forum You cannot delete your posts in this forum You cannot vote in polls in this forum |
|