Да обичаме или да бъдем обичани?

Кое е по-важно?

Кое ни прави по-щастливи?


_________________
Християнското Спасение не е възможно без Прераждане

Въпросът има много измерения, но първото което ми идва наум веднага след като зададе въпроса Их е, че и двете. Защото Големия Закон на Вселената е Любовта. За да имаме любов, и да получаваме любов ние трябва да сме готови да разберем какво е любовта във един по вселенски обхват. За мен е важно както да давам любов, така и да получавам, защото тогава се чувствам пълноценна и истинска. Но за да получиш, трябва да дадеш. Така е и в любовта. Любовта е отдаване и даване, както и раздаване на душевното богатство което имаш вътре в себе си. Да го споделиш с някой е нещо велико и неизмеримо. А ако от отсрещната страна има същото отваряне и даване, тогава се получава истинската хармония във една връзка, а хармонията и трептенията в една посока дават чувството ни за щастие и смисъл. Също така законът на любовта във Вселената е творчество и светлина. Ти се отваряш, даваш себе си и споделяш себе си с другите или другия, така се създава едно по голямо обединение - не ти и аз, а ние, а това пък означава общност на идеи, мисли, интереси, общ път на развитие и духовна подкрепа и помощ. В известен смисъл другия става и твое огледало! Защото както пишех в едно стихотворение мое: "теб те има в някой друг". Така, че осъзнаването на любовта като енергия, като всемирен закон ще доведе в теб самия равновесие и хармония, а имаш ли я тая хармония ти ще срещнеш друга душа в която ще намериш частица от твоята хармония олицетворена в неговата.

Ich wrote:

Да обичаме или да бъдем обичани?

Кое е по-важно?

Кое ни прави по-щастливи?

И двете.
Любов има когато обичаш и в същото време си обичан.


_________________
ENIGMA - PRISM OF LIFE
Xavier Naidoo "Ich Kenne Nichts" - прекрасна! Да обичаш.

Kenaz wrote:

Любов има когато обичаш и в същото време си обичан.

А може ли да обичаш и без да си обичан/а?


_________________
Християнското Спасение не е възможно без Прераждане

Да, напълно е възможно да обичаш дори и да не те обичат! Защото любовта е вътрешно състояние на духа на човека. Ако сам можеш да даваш, без да искаш да получаваш - ти пак имаш любов. Вътре в себе си, ти си любящ към другите! Не е задължително да те обичат, за да можеш да обичаш.

Любов между 2-ма има, когато и двамата се обичат. Обич + Обич = Любов. Едно е обич, друго е любов.
Щях да отговоря дали можеш да обичаш, ако не си обичан, с положителен отговор, но преди да го дам се замислих по-сериозно над думите на 1 човек "Ако тя ме обича и аз ще я обичам много". Реших да си спестя отговора към в-са. Засега.


_________________
ENIGMA - PRISM OF LIFE
Xavier Naidoo "Ich Kenne Nichts" - прекрасна! Да обичаш.

Kenaz wrote:

"Ако тя ме обича и аз ще я обичам много".

Но това би означавало, че любовта на този човек ще възникне само при условие, че другият го обича?


_________________
Християнското Спасение не е възможно без Прераждане

Ich wrote:

Kenaz wrote:

"Ако тя ме обича и аз ще я обичам много".

Но това би означавало, че любовта на този човек ще възникне само при условие, че другият го обича?

Да. Точно това се има в предвид - очебийно е.
В-са е, човек да се замисли по-задълбочено над това. Когато някой обича, той дава на другия и изкарва наяве най-топлите си чувства, обличайки ги в доказателства под думи и дела. Ако това го няма, един вид, ако другия не изпитва топли чувства към теб, не ти дава топлота, а е поредния някой, поредния затворен за пред теб или който и да е друг човек, поредния студен, как ще го заобичаш - трудно. Ти даже няма да го опознаеш както трябва. Ще е като типа познати или приятел-познат. Един човек се опознава по-добре, когато първо го познаваш като приятел, човек от обкръжението, след което и като интимен партньор (още по-голямата близост - двете страни - едната, когато си нямал нищо с него - как действа, как говори и какво прави и след това другата, когато вече имаш - когато другия се отпуска повече, отпуска душата и сърцето, както и интимното опознаване).
Как може да обичаш някой, ако този някой извършва лоши дела спрямо теб. Тъпанар да си, тази обич ще изгасне, дори и някога, нявга да я е имало. Единствено към Бог изпитваме постоянна обич, ако го обичаме наистина, която с несполуките може само да те ядоса, да те накара да се почувстваш предаден, но не и да спреш да го обичаш (лично мнение... другите са болни мозъци, които уж обичат Бог, ама го намразват после, поради някаква причина - значи не са го обичали - изгодата, докато Бог ти дава и неразбирането за Бог).
Между хората обичта и любовта е условна винаги без изключение, кой, както иска да се заблуждава - факт.


_________________
ENIGMA - PRISM OF LIFE
Xavier Naidoo "Ich Kenne Nichts" - прекрасна! Да обичаш.

До някъде е така, че не може да обичаш човек който извършва спрямо теб злини, въпреки че хора всякакви. Аз казвам, че е важно да се обича и да даваш любов, за да можеш и да получиш такава. Вярно не навсякъде си добре приет и не всеки откликва на твоята обич, но пък ти си богат с това, че можеш да изпиташ топли чувства и към този който не откликва на чувствата ти. Много време ми трябваше да го разбера, и много време съм страдала от това, че са отхвърляли чувствата ми и че са ме карали да плача и да ме боли. Но знаете ли, винаги когато това нещо ми се е случвало съм си казвала, че просто тоя човек не знае какво губи и че в един момент, ще го осъзнае - но ще бъде късно. Нелепо е, но хората оценяваме това което сме имали когато го изгубиме. Важното е, че ти си останал себе си и че си запазил способността да обичаш. Страданието ни кара да осъзнаем и да постигнем друга гледна точка към хората и собствените си желания. Просто се научаваш да виждаш и другия като човек, като божие създание, като някой който е част и от теб, но същевременно различен от теб. Да приемеш различието и разнообразието на гледните точки на хората е начин да развиеш хармонични отношения между твоята личност и средата от различни човешки същества. И все пак способността да обичаш и да приемаш другия като личност, свободна и с правото да избира свободно - е това е според мен истинската способност и дарба да обичаш.