Като се замислим, напоследък май честичко ми се случва нашият свят е изграден на единството на противоположностите. Изобщо сякаш целия е изграден от двойнствени неща, двойнствени е неподходяща дума ама явно мисловния процес нещо замлъкна, та какво имам предвид:
Ин и Ян
Анийон и Катийон
Мъже и Жени
Тъмно и Светло
Топло и Студено
Добро и Зло
Блаженство и Страдание
+ и -
Север и Юг
Болест и Здраве и т.н. списъкът може да се продължи до безкрай
А в природата всичко е в хармония, ако поради някакви причини тази хармония се разруши следва разклащане /нещо лошо по нашите стандарти, а в действителност добро, защото възвръща първоначалната хармония/ и отново всичко продължава постаруму или старата песен на нов глас.

Да ама ние хората като едни тъпи говеда вместо да живеем в хармония със себе си и с останалите живи същества на тази планета правим точно обратното сами непрекъснато си създаваме проблеми и главоболия нарушавайки както собствената си хармония, така и тази на цялата планета, а после се тюхкаме и виним всички останали, но не и нас самите.

Ами честно казано - заслужаваме си цялата помия в която живеем. Всъщност никой не го е грижа кой какво заслужава, защото всеки си го получава, често дори с лихвите. Каквото посееш, това ще пожънеш, ще получиш това, което очакваш и това, което силно отричаш и от което се страхуваш, независимо кога си си го "поръчал".

Всъщност всемирните закони са толкова елементарно прости, че именно заради това ние не ги виждаме, защото са пред очите ни. За съжаление.

Днес явно ме провокираш да пиша и да разсъждавам заедно с теб. Отново повдигаш въпрос, който е много важен и за мен като човек. Да живееш в хармония със самия себе си, е нещо което може би се постига с необходимия труд върху собствените ни положителни и отрицателни страни. И по простичко казано, за да спреш да обвиняваш другите, първо трябва да видиш себе си като цялостно същество. Да, ние хората сме изтъкани от противоречия и противоположности вътре в самите ни души. Ако успееш да разбереш кои са твоите противоречия и успееш да ги хармонизираш и най-вече да спреш да се съпротивляваш, да ги отричаш или пък да ги забравяш съзнателно, тогава мисля че се постига тази така лелеяна вътрешна хармония. Защото ако си в мир със себе си, ти по лесно ще приемаш различията и противоречията вън от теб. Не случайно казано е, да постигнеш вътрешен мир, значи да заживееш в хармония със космоса и съответно с обществото и хората. Имаше време когато много се бунтувах, заради делата на другите хора, като смятах тях виновни, а никога себе си. Или пък имаше моменти, когато обратното. Обвинявах жестоко себе си, а пък не виждах, че нещата не стоят точно така. Мина много време и работих доста за да разбера ,че истината е да хармонизираш себе си. Да приемеш себе си такъв какъвто си, и да приемеш, че всъщност твоята личност е уникална и че е изградена такава, каквато трябва да бъде. Ако в теб има слаби страни, просто ще трябва да ги признаеш и да почнеш работа върху тях, за да станат и те твои силни страни. Ако не можеш да се пребориш с тях, поне не обвинявай другите, че те също имат своите слабости. Ако започнем да примаме нещата, такива каквито са, вместо да им се съпротивляваме, мисля си че може би ще постигнем този вътрешен мир, който всеки един от нас се стреми. Така ще подчиним ли нашите ин и ян, да ни служат за нашето духовно развитие? Мисля, че това е правилната посока, поне за мен)

Sesil,доста се позамисих по темата.Рано ми ,още не съм си изпил кафето,но ми хрумна,че думичката "хармония" май само звучи добре... "Каквото е горе-това е и долу",но само във философския смисъл. Добро и зло...Трябва да има нещо и по средата,което трябва да е скучно май...Ако сравним хармонията с везните,то следва ли,че след всеки миг на щастие,трябва да следва нещастие? Добре,това може да е въпрос на вътрешно усещане,както светло-тъмно е върпос на възприятие,но какво да мисля за /здраве-болест/? Някак си отказвам да приема,че едно здраво родено дете,ще трябва да се разболее,заради хармонията в природата. Може да се окаже,че природната хармония,не ни е чак такава "майчица" Ако е заложила по-равно от всичко,то,тогава ние се опитваме да се задържим в апогея на собствените си възприятия,с което веднага нарушаваме хармонията... Щастие,изпитвал съм това невероятно чувство и покрай ендорфините ,а предполагам и с други е така,съм си казвал нещо от рода на:- "много съм щастлив,дано не се обърка нещо" Демек-хармонията омърсява щастието ни? Защото аз не мога да намеря обратното чувство в себе си. Не мога да търся хубава искрица в сълзите на любима,или в плача на дете...В тоя ред на мисли,се страхувам,че хармонията може да ми изиграе лоша шега и да ме направи безчувствен. Та нали можем да се зарадваме на прекрасен слънчев ден,така,както и на най-черната нощ? Май пак ще го ударя на любов,но на мен ми се струва,че всичко може да е в хармония,само ако чувствата са в хармония...Ето го противоречието: Ако хармонията отнема чувствата,как по дяволите те,да я предизвикат? Значи трябва да има нещо по-средата! Нещо,което ни прави хора!
Сетих се за филма "Моята мащеха е извънземна" Там ако си спомняте съвършените разуми откриха ,че кихавицата е готино усещане Дали боговете не са прекалено съвършени? Дали не им е скучно и за това да са ни създали?? както ние си създаваме сапунени сериали или електронни игри? Само,че боговете търсят тръпката на неизвестното-това ги прави богове до някъде,защото никога не се знае,какво ще стори негово "говедество" човека! Да са .....у философа рано сутрин!


_________________
Ако не можеш да направиш това,което искаш,направи това,което можеш!

"Каквото горе - това и долу" по-скоро го разбирам - това, което е там го има и тук, принципите на управление, на създаване са едни и същи, все пак припомни си какъв цикъл преминава една ментална магия - от мисъл-форма, към сгъстяване на енергията на астрално ниво докато накрая се реализира в най-твърдото състояние - физическото, т.е. всичко е дефакто едно с един вид различни "агрегатни състояния", независимо дали са видими или не за просто човешко око, е за "не простото" човешко ниво са видими.

Природната хармония - това е естественото състояние - отклоняването от това естествено състояние носи болка, тя е тази и която в тялото сигнализира, че има проблем, който ако не се разреши може да унищожи самото тяло, затова в общ план - тя е добро, ако я нямаше нямаше да разбереш че има проблем и да си умреш за едното нищо, но понеже болката си е болезнена, в близък план тя е лошо нещо.

И все пак за онези "горе" думичката справедливост е изпразнена от съдържание, в смисъл че те не разбират ние от къв зор ритаме, че нещо не било справедливо /това по примера ти защо едно чисто и невинно дете ще се разболее когато е разрушена природната хармония/ та за тях това е чуждо - да, то е чисто и невинно, но се ражда в тези условия, в които е поемайки последствията както от натрупаните причинно-следствени връзки от предишните си животи /или така спряганата карма/, в допълнение тази от народа, където си е избрало да се роди, така и тази на рода, в който си е избрало да се роди, че и тази на родителите, защото малко или много тя го засяга, т.к няма как да му се размине, все пак живеят в едни и същи условия на едно и също място. С неговия избор да се роди именно на това място, то си е поело отговорността за това, а именно всичко което ще му се случи там, като в допълнение са и съдбовните уроци за този му живот по смисъла на неговата лична еволюция.

Забелязала съм, че скорпионите най-вече ритат по въпроса за справедливостта отказвайки да приемат, че нещата са такива, каквито са изисквайки всички "горе" да си свършат точно и коректно работата. Е, да де, ама те не са богове и "ръцете" им също са вързани по определен начин.

Дали след като си се радвал за да има хармония ще ти се случи нещо лошо - не е задължително, ако сам не си го програмираш с думите:"да не се радвам твърде, че не се знае какво може да стане." Защото нали знаеш, ще ти се случи това, което желаеш, както и това от което най-много се страхуваш и искаш да предотвратиш. Хармонията е един вид състояние на блаженство, а това върви към приятните изживявания. Хармоничното състояние на тялото е здравето. Хармоничното състояние на везната е средното положение. Всичко останало не е хармония.

А природата не е нито добра нито лоша, тя е съвършена - един съвършен механизъм, който се саморегулира и самоусъвършенства, независимо че регулаторните му механизми са лоши за част от него. Все пак и на косата ти не й е приятно като я стрижеш всеки месец, но на теб не ти пука особено, нали така?

Добра дискусия се заформя h-kotiooo:
Значи така, скорпионите най-много ритали. Така е. Но си има обяснение за това. Казва му се "Будна съвест" Преди много време някакъв философ (явно много умен човек) казал:"Скорпион е зодията на която се крепи света. Ако я няма и него няма да го има!"
Стувами се, обаче, че всички слагате знак = между хармония и баланс. Определено не са едно и също, макар в доста случаи да е правилно да се разглеждат като синоними.
Хармонията в природата се определя от всичко което съществува и от взаимовръзките вътре в него (във всичкото). Баланса в природата зависи от дейстията на някои от елементите на база взаимовръзките между тях и отражението им, като краен резултат, върху останалите елементи.
Света е по-сложен от това да се разделя на "Добър" и "Лош", на "Запад"и "Изток", на "Топъл' и "Студен" и т.н. Противоположностите същствува, но те не са единствените които присъстват в цялата картина. Може да се вземат като основа за да бъде разбран по-лесно като структора, но не са основното за съществуването му. Все пак света в който живеем е триизмарен. Освен това, има четири посоки в които може да се тръгне и без значение коя е избраната посока все се минава през различни места от направлението на другите три, но в крайна сметка винаги се стига до изходната точка без значение от разстоянието което ще се измине.
Значи не са само противоположностите. Можеби за да възприемаме най-силно тях си има причина. Все пак те имат само две характеристики, а ние сме на следващото стъпало - имаме три, т.е. ние сме по-сложният модел. Може би това е и причината да възприемаме света за необятан, защото той има четири характеристики, т.е. се явява следващото стъпало.
За триизмерния свят двуизмерния изглежда като изграден от противоположностти и е доста елементарен, докато четири измерния изглежда загадъчен и необятен, но също така и неразбираем.
За акаша казват, че се състои от множество взаимно просмукващи се слоеве. Така е и със света в който живеем - взаимно просмукване на моделите и измеренията.


_________________
Човек в живота е не това което иска, а това което може!

Будна съвест казваш, защо на другите да не би да е заспала? plez

Хармонията я възприемам като състояние, а баланса като процес грижещ се за достигане на състоянието хармония. Хармонията в природата е именно това - всичко което съществува и взаимовръзките вътре в него (във всичкото), а баланса или постигането на баланса са именно процесите, които поддържат хармонията, онези регулярни механизми измислени просто перфектно, които поддържат равновесието.

Ако не изучим двуизмерния модел, как да минем в по-горен клас, където ще изучаваме триизмерния? В крайна сметка не може да засилиш първокласник с диференциални уравнения, който не се е научил колко е 1+1.

И все пак - кой е третия елемент освен противоположностите: добро-лошо; топло-студено; мъж-жена?

За четвъртия просто не ми се мисли - ранооо ми ееее.

3-противоположност е Андрогин.Тип раждащите сами себе си.Обидинили в себе сии мьжкото и женското+Автономно мислещо тяло.В случаи че го напуснат за по-дьльг период.4-против. обидинение на дух-отец-виш аз-душа-автономно сьзнание-тяло.И тн....


_________________
Усмихни се!Живота е хубав,но и курав!)

"И все пак - кой е третия елемент освен противоположностите: добро-лошо; топло-студено; мъж-жена?" Четох темата отново и ми хрумна една глупост,ама толкова силно,е че просто трябва да я напиша ;) ))) треитя елемент може да е ДУХ ;) Във всеки смисъл обаче ;) Ако духа топло е топло,ако духа студено- студено... мога да продължа да сравнявам и как се получава това между мъжа и жената,но да си използвате въображението ей !))))))


_________________
Ако не можеш да направиш това,което искаш,направи това,което можеш!