Kenaz wrote:

Когато обичаш искаш да даваш на обекта на твоята обич. Когато и този твой обект на обичта ти, те обича и той би следвало да иска да ти дава, а тогава следва най-хубавото - взаимно даване, взаимно удовлетворение, пълнота, "лекота" в ежедневието, мислите, по-пълноценна обич.
Има и други случаи.

Прекрасно е, когато любовта е споделена.
Какво става обаче в другите случаи?
Защото не винаги има взаимност в любовта.

Нещастен ли е обичащият, когато няма отговор на неговите чувства, мисли и действия?

Чудесен въпрос Ич, и както винаги ме караш да се замислям. Дали е нещастен човека, когато има несподелена любов? Човек страда когато е влюбен в човек, който не споделя неговите чувства. Страданието обаче е път към духовното и личностно развитие. Какво имам предвид? Когато обичаш несподелено се получава така, че копнееш силно за обекта на твоите чувства, и често пъти в съзнанието ни тогава се промъква желанието да притежаваме и обичаният да принадлежи на нас. А това граничи с чувството за собственост. Искам да си мой, моя води директно до обсебване и желание другият да ни се подчини и да отговори на нашите нужди и потребности. Мисля си, защо се случва феномена несподелена любов. И според мен това става, за да научим че преди всичко любовта е вътре в душите ни и че нямаме нужда да притежаваме човека на чувствата ни, защото всъщност онова което блика вътре в нас е божествената искра. Любовта е космически закон, както не веднъж съм споменавала. За да не бъдеш нещастен, трябва да разбереш че любовта е и свобода на избора. Не можеш да наложиш на някого да те обикне, само защото ти чувстваш подобно нещо към него. И няма начин да го притежаваш, когато сам той не желае да ти принадлежи. Ето защо мисля си, че страданието в несподелената любов ни води до конкретното осъзнаване, че другия не ни принадлежи и за това трябва да уважаваме неговият избор и по-точно да го оставим сам да избере дали да се свърже с нас или не. Много е важно да се осъзнае, че в любовта има даване, а не вземане. Свобода, а не обсебване. Другия е просто наш спътник в живота или просто някой който в даден момент е с теб и двамата се събирате с хармоничната цел да научите и да създадете нещо. Да израснете взаимно като си давате необходимата подкрепа и сила. Именно за това може би като част от нашия житейски път и като наш личен урок, несподелената любов води до мъдростта на това, че трябва да уважаваш избора на обекта на своите чувства и да го оставиш сам да избере пътя на любовта. Ако избере теб, хубаво! Но ако не те избере просто трябва да си тръгнеш с нужната доза смирение и мъдростта че другият също е част от божественото начало и да му дадеш право на свой избор е вече висша степен на любов. Защото когато обичаш ти си готов да отстъпиш на заден план и да сложиш напреден план любимия. Да отстъпиш от собствения си егоизъм и да дадеш превес на другата личност, да й дадеш всичко което можеш и да си тръгнеш когато душата на другия е избрала друга различна от теб душа. Просто и сложно е, защото е нужно да се прояви голяма доза осъзнаване и мъдростта да усвоиш даването, а не получаването. Та, за това Ич смятам че несподелената любов е път към осъзнаване на това какво е истинската любов. Необходимо зло е несподелената любов и да, страдание е. Но без страдание, няма развитие!

Прекрасно казано!