Мнозина се опитват да докажат, че Бог е измислен, въображаем.

Например, в сайта

http://godisimaginary.com/index.htm

са приведени 50 доказателства (на английски език), според които излиза, че Бог не съществува.

Смятате ли, че тези доказателства са меродавни?

Предлагам да разгледаме първото доказателство.

http://godisimaginary.com/i1.htm

Според него, на много места от Библията
(Матей 7:7, Матей 17:20, Матей 21:21, Марко 11:24, Йоан 14:12-14, Матей 18:19 и др.)
Исус е обещал, че ще изпълни всяка молба на искрено молещите се в името на Бога.

И се предлага следният експеримент:

Нека да отправим молитва:

Любими Боже, всемогъщи, всеобичащ създател на вселената,
ние се молим с молба да излекуваш всеки болен от рак тази вечер.
Ние се молим с вяра, че ти ще ни помогнеш и благословиш.
Отправяме молитвата си в името на Исус.
Амин.

Според авторите на това доказателство е ясно, че резултатът от експеримента ще е отрицателен, въпреки, че ние се молим с вяра и в името на Исус.

Следователно, заключават те, даденото от Исус обещание, описано в Библията, е лъжовно и следователно Бог не съществува.

Мислите ли, че такова доказателство може да се приеме за правилно?

Ами по повод молитвата - принципно действа, когато човек искрено и лично /без да визирам ТВ шоута/ отправи своята молитва и естествено не чака само на молитвата. Защото иначе става като в оня виц:

Голямо наводнение, един вярващ се качил на покрива на къщата си и се замолил на бог да му помогне. Покрай него минал човек с лодка и му извикал да се качи, но той отказал с думите :"Господ ще ми помогне". Минал и един хеликоптер и му спуснали въже, но той отново отказал. Водата прииждала, а той продължавал да отправя молитвите си. Нещо го побутнало, погледнал - делфин. Отдръпнал се и се удавил. Отишъл на небето и като видял господа го попитал:
- Господи, защо не ме спаси?
- Лодка ти пратих, вертолет ти пратих, делфин ти пратих - ти к'во искаш?

Та то народа си го е казал отдавна - бог дава, но в кошара не вкарва. За да влезе в кошарата трябва да се потрудиш.

sesil wrote:

Ами по повод молитвата - принципно действа, когато човек искрено и лично /без да визирам ТВ шоута/ отправи своята молитва и естествено не чака само на молитвата. Защото иначе става като в оня виц:

Голямо наводнение, един вярващ се качил на покрива на къщата си и се замолил на бог да му помогне. Покрай него минал човек с лодка и му извикал да се качи, но той отказал с думите :"Господ ще ми помогне". Минал и един хеликоптер и му спуснали въже, но той отново отказал. Водата прииждала, а той продължавал да отправя молитвите си. Нещо го побутнало, погледнал - делфин. Отдръпнал се и се удавил. Отишъл на небето и като видял господа го попитал:
- Господи, защо не ме спаси?
- Лодка ти пратих, вертолет ти пратих, делфин ти пратих - ти к'во искаш?

Та то народа си го е казал отдавна - бог дава, но в кошара не вкарва. За да влезе в кошарата трябва да се потрудиш.

Добре.
Обаче нали в Библията е казано:
"Искай и ще ти се даде."

И ако поискаме болният от рак да се излекува,
какво ще се случи?

Да, ама ти ако си сляп как ще видиш, че ти е дадено, може да го подминеш, дори да се спънеш в него и да не го познаеш, че това е точно това, което си искал. Колко хора разбират, че са имали това което са желали чак когато го загубят?
А за болните от рак - спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, дори и спасител да ги е хванал, той ако си е решил да се удави, колкото и молитви да отправя - все тая. Нещо като лозето не иска молитва - иска мотика.

sesil wrote:

А за болните от рак - спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, дори и спасител да ги е хванал, той ако си е решил да се удави, колкото и молитви да отправя - все тая. Нещо като лозето не иска молитва - иска мотика.

Искаш да кажеш, че ракът е вина на самия човек?

А ако е така, какво би могъл да направи той, за да се излекува?

Не точно вина, вината за мен е грешна дума - вината е валутата, с която плащаш за да направиш отново същото действие заради което е трябвало да изпиташ вината поради общоприети норми, с които не желаеш поради твои си причини да се съобразиш. Хванали са те и си посипваш главата с пепел, плащаш с необходимото количество вина и пак си чист като младенец за да го сториш отново когато ти се прииска и колелото отново се завърта.

А за да се излекува човек от каквото и да е първо трябва да намери причините за болестта. Всеизвестно е, че около нас и в нас има хиляди бацили и вируси, двама души поставени в едни и същи условия -единия се разболява, другия е здрав. Помниш ли надписите над всеки физкултурен салон - здрав дух в здраво тяло. Когато духът е здрав - тялото също. Всяка една болест е "затваряне на очите" пред нещо в твоя живот, което не желаеш да видиш и с което не желаеш да се съобразиш. От студения вятър на открито, до твоето или поведението на друг човек около теб. В общия случай натрупването на отрицателни емоции в духа води до рак. При това дори и на добри хора, хора които са срещали своя и чужда болка и не се справили с нея по друг начин освен да я поттиснат дълбоко в себе си, но потисната тя се трансформира и унищожава това, което може - тялото. Когато тези хора осъзнаят болката и огорчението което таят, когато го изхвърлят от себе си, когато простят на другите и на себе си те се оправят с болестта като с магическа пръчка. Стига естествено тялото да не е толкова разрушено, че "да не може да бъде събрано".

Да, съществува!

Убедена съм в това, след като видях бялата светлина и почувствах онова, което почувствах.
"Бог" обаче е само името на "онова" отвъд.
Щастлива съм, че мога да кажа, това, което казах сега.

Kenaz wrote:

Да, съществува!

Убедена съм в това, след като видях бялата светлина и почувствах онова, което почувствах.
"Бог" обаче е само името на "онова" отвъд.
Щастлива съм, че мога да кажа, това, което казах сега.

А каква е връзката според тебе между Бог и онова отвъд?

Ich wrote:

Kenaz wrote:

Да, съществува!

Убедена съм в това, след като видях бялата светлина и почувствах онова, което почувствах.
"Бог" обаче е само името на "онова" отвъд.
Щастлива съм, че мога да кажа, това, което казах сега.

А каква е връзката според тебе между Бог и онова отвъд?

А, ми, точно не мога да кажа с думи. Казвам по-горното, защото така го усетих и заради бялата светлина, която видях. Бялата светлина обаче е като първия "етап" (не знам как да го нарека), а след нея е истинското "отвъд". "Отвъд" можем (мисля) да наречем и тази светлина, защото не я виждаме всеки ден, както останалите неща, от които сме заобиколени и защото е част от него, от онова "отвъд". Това, което изпитах, че е бялата светлина, е, че все едно е живо същество (даже същество не е точната дума), че сякаш има интелект, разум, че е всичко хубаво и добро, че е същевременно един цял свят отвъд нея - красив свят, "нещото", което ти дава всичко от което имаш нужда и не изпитваш нито духовна, нито материална нужда (тя, пък, въобще не съществуваше в онзи момент - в материалния свят и с тялото ни, имаме нужда от материални неща, а в духовния - няма тяло, има душа, дух и такива нужди, които както споменах имах в онзи момент всичко, сякаш, което в материалния свят търсим често, но не под материална форма.. Май не се изказах правилно - нормално - трудно е да се обясни с думи за мен). До този момент, не знаех какво е да имаш всичко и да се чувстваш абсолютно щастлив (все повече и повече, колкото повече ставаше бялата светлина и приближаваш момента да преминеш зад нея или да се "слееш" с нея, да станеш част от онзи свят), абсолютната хармония, абсолютната любов, абсолютната лекота (по-лек и от въздуха), да се чувстваш абсолютно като част от това красиво "нещо", все едно се прибираш у Дома, усещане за Истината. Но вече разбрах какво е и мисля, че заради това не съм вече така щастлива, след като разбрах какво щастие има, каква любов, каква хармония, каквито не намирам тук. Само на моменти се доближавам до подобни такива усещания, но не е същото. Не исках да се "връщам", но майка ми ме "върна".
Отвъд бялата светлина не мога да кажа какво е, само казах това, което имах усещане, че е отвъд нея - все едно цял един красив свят. Ако можех да кажа, може би нямаше сега да съм тук и да пиша. Но веднъж видял бялата светлина и усетил всичко онова, знаеш, че има "Бог".
"Бог" е (да кажем) бялата светлина и отвъд нея, Истината, Абсолютното, Красотата.
Да си призная не мога да намеря правилните думи и никога след това не съм ги намирала, за да опиша точно онова, което усещам, че е "Бог", бялата светлина, чувствата по време на станалото, усещането за това какво е отвъд нея - не стигат и никога сякаш не са точни.
Затова и точен отговор не искай от мен.
Но със сигурност мога да кажа, че след това разбрах (за мен си) защо съществува думата "блаженство" и какво означава, и че няма нищо друго, абсолютно нищо, което да е достойно да бъде наречено, олицетворено с "блаженство", макар да я използваме често, описвайки някакви състояния, който не могат да се сравнят с "онова" по мое мнение. От тогава я използвам в 95% само, когато говоря за това по-горе.

Kenaz wrote:

До този момент, не знаех какво е да имаш всичко и да се чувстваш абсолютно щастлив (все повече и повече, колкото повече ставаше бялата светлина и приближаваш момента да преминеш зад нея или да се "слееш" с нея, да станеш част от онзи свят), абсолютната хармония, абсолютната любов, абсолютната лекота (по-лек и от въздуха), да се чувстваш абсолютно като част от това красиво "нещо", все едно се прибираш у Дома, усещане за Истината. Но вече разбрах какво е и мисля, че заради това не съм вече така щастлива, след като разбрах какво щастие има, каква любов, каква хармония, каквито не намирам тук. Само на моменти се доближавам до подобни такива усещания, но не е същото.
...
Но със сигурност мога да кажа, че след това разбрах (за мен си) защо съществува думата "блаженство" и какво означава, и че няма нищо друго, абсолютно нищо, което да е достойно да бъде наречено, олицетворено с "блаженство", макар да я използваме често, описвайки някакви състояния, който не могат да се сравнят с "онова" по мое мнение. От тогава я използвам в 95% само, когато говоря за това по-горе.

А дали е невъзможно постигането на такова блаженство и такава хармония тук, в материята?

Да,вьзможно е!С Ум,Разум и Сьрце! И без никакьв фанатизьм!!!


_________________
Усмихни се!Живота е хубав,но и курав!)

altai wrote:

Да,вьзможно е!С Ум,Разум и Сьрце! И без никакьв фанатизьм!!!

Това е много обнадеждаващо!

Но можеш ли да кажеш, как по-конкретно може да стане това?

Има ли значение дали съществува? Ако можем да променим с вярата си реалното положение на нещата, то доколко то е реално?

Каломаин wrote:

Има ли значение дали съществува? Ако можем да променим с вярата си реалното положение на нещата, то доколко то е реално?

Искаш да кажеш, че независимо дали Бог съществува, ако вярата в Него ни стимулира да вършим добри дела, то това ще е от полза?


_________________
Християнското Спасение не е възможно без Прераждане